Blog

Emilia-Ilieva

Емилия Илиева-Крайнова: Лидерството е практика, която свързва хората отвъд ролите

Интервю с Емилия Илиева-Крайнова – основател и управител на Communication Academy и лектор на Форум ‘Как изграждаме ангажираност на служителите в компаниите; на 22 май 2015

 

Как се променя начинът, по който бизнеса функционира след като част от хората са преминали през ваше обучение по емпатия или методи на участието?

Бизнесът обикновено се свързва с успеха и то като видим, външен и често измерим резултат. Вероятно и за това неуловимите промени, трудно измеримите показатели и дълбочината на вътрешния път, който успешния бизнес лидер преживява остават или на заден план или изобщо не се споменават. Методите, които ние ползваме реално са методи от невидимото. Изглежда така сякаш промяна няма, а изведнъж всичко е различно.

 

След обучение по Art of Hosting например на външен план дори няма разлика в компаниите – хората продължават да правят седмични и месечни срещи и оперативки, обсъждат належащи въпроси и взимат решения. Но вътрешната мотивация на всеки да участва, да допринася и да споделя отговорността е коренно различна. Това променя енергията на взаимодействие в групата и в крайна сметка променя и резултата. Едва тогава можем да ‘премерим’ и за щастие обикновено промяната е в подкрепа на новите методи.
Също така на външен план лидерът си остава лидер, независимо дали и колко емпатия използва в работата си, но на вътрешен план се пренарежда пъзела от лични и професионални потребности и взаимовръзката им с потребностите на колегите и фирмата, която лидерът управлява. Това променя изцяло ролята на лидера без дори да променя ежедневните си дейности. Въпросът вече не е „Как да ме следват по-успешно?”, „А как успехът да е еднакво значим за всички ни?”

 

Кой е най-големият ви успех досега с прилагането на тези методи в бизнеса?  

Понеже това не са методи, които мерят успеха в класическата му дефиниция ми е много трудно да отговоря както може би се очаква. Сещам се обаче за една среща преди няколко седмици на която бяхме аз и 10 мъже, от които се очакваше да поемат нова отговорна роля и да се ангажират с постигане на сериозно предизвикателни цели. Като единствена жена в групата естествено се възприех като носител на женската чувствителност и в началото на срещата си позволих да използвам въпрос насочен към чувствата, с които влизаме в тази среща. За моя приятна изненада всички мъже споделиха притеснението си, тръпката и страха, които изпитват в началото на тази нова фаза в професионалното си развитие. Това емоционално свързване на групата в началото позволи както да се сплотят като нов колектив, така и да вземат решения от чисто прагматично естество не потискайки чувствата, а използвайки ги като посланици за „правилното” действие. Накрая всички споделиха, че това е била истински подкрепяща и смислена среща за тях и вярвам, че това е така не заради ефективността на работната част, а заради емоционалното свързване, което я предшестваше.

 

Искам да кажа, че това да започваш всяка среща с въпроса кой как се чувства и да усетиш кой е въпросът, с който да се открие една среща са две напълно различни неща. В този смисъл не насърчавам да ползваме емоционални въпроси във всяка среща. В друг контекст този въпрос можеше да бъде провал и хората да кажат „не сме събрали тук да си бистрим емоциите.”
Какви въпроси задаваме е толкова важно, защото въпросът е катализатор на промяната, на осъзнаването, на неподозираното решение, което е плод на истинско свързване, а не на интелектуално усилие.

 

Така че това за мен е един голям успех, да сплотиш една изцяло мъжка група на нивото на емоциите и някак естествено да се получи балансът между мъдростта на сърцето и на ума.

 

Кои са най-често задаваните въпроси към теб от хора от бизнес средите?    

Всъщност не те задават въпроси, обикновено въпросите ги задавам аз :) Или поне в началото е така, защото повечето хора в бизнеса имат силна нужда от изслушване. Както впрочем всички ние. Ежедневието на повечето градски хора е толкова динамично, че не остава време и пространство да чуем себе си или някой да ни чуе. Затова обикновено на срещите слушам и питам неща от рода на:

„Иска ви се да може да чувате колегите си? И да усещате кои решения подкрепят и личностите и организациите? Иска ви се да вярвате, че е постижим баланса между лични цели и организационни цели? И т.н.” Това са въпросите от емпатичното свързване, които позволяват думите да са посланици на потребностите ни.
Когато са си казали достатъчно хората ме питат „А според вас това постижимо ли е?“

 

Разбира се това, че аз вярвам, че е не помага да повярват и те, но това че съм ги чула по начин, който добавя смисъл за тях е вдъхновението да започнат да чуват по сходен начин и те.
В контекста на темата за въвличането на служителите най-често задавам въпрос от рода на „Разочаровани сте, защото ви се иска с всички положени досега усилия да бяхте успели да ангажираните служителите си и да преживеете удовлетворение ли?“

 

Усилията, които се полагат за това са действително много, но повечето са форми на въвличане и мотивация, които уважават ролята и отговорностите. Лидерството на участието е практика, която свързва хората отвъд ролите им на едно много лично и съкровено ниво – нивото на значимото за всеки, на търсенето и преживяването на смисъл, на стремежа да споделяш талантите си, на удоволствието да разгръщаш потенциала си… Как да не ти се иска да се въвлечеш и да го преживяваш често?

0