Blog

Защо са важни разговорите

В последните години концепции като „работата е комуникация“ и „организациите се променят като променят своите разговори“ станаха все по-популярни. (…) Но всъщност защо фокусирането върху разговорите е толкова важно?

 

Когато някой ни попита „как беше денят ти на работа“ много често разказваме за различните разговори, които сме провели през този ден. Имали сме добър разговор с шефа си, продуктивна среща с клиент, или най-накрая сме събрали кураж да говорим с колега, за да изчистим предишни неразбирателства.

 

Преживяванията ни на работа (а дори бих казала и ангажираността ни) са пряко свързани с качеството на разговорите, които водим.

 

Това е и ключово за разбиране на организационната култура. Можем да погледнем на организационната култура като сбор от всички разговори и взаимоотношения между хората.

 

Разговорите са мястото, където хората оформят представите си за организацията и същевременно създават нови презумпции и вярвания за нея. Когато участваме в различни разговори придаваме специфичен смисъл и разбиране на това как се отнасят с мен/нас и как аз/ние се вписваме в екипа. Като разказваме истории за преживяванията и опита си, започваме да оформяме модели на поведение, които описват организацията.

 

Още по-важно и интересно е схващането, че взаимоотношенията ни с другите и самата ни идентичност се оформят в общуването чрез разнообразните разговори, в които участваме в течение на живота си. Някои изследователи дори слагат знак на равенство между понятията взаимоотношения и общуване (взаимоотношения = общуване). Започваме и направляваме взаимоотношения си от първото „здравей“ до дълбокото споделяне на ценности, светоглед и смисъла да бъдем във връзка един с друг.

 

Интересни са в тази връзка и откритията в научната област наречена междуличностна неврология. В книгата си Mindsight д-р Даниел Зигъл изследва взаимовръзката на мозъка, ума и човешките взаимоотношения и отбелязва, че ние хората опознаваме собствения си разум чрез общуването си с другите. Нервните връзки в мозъка ни са оформени спрямо човешките връзки, които имаме. Това означава, че можем да „пренастроим“ мозъка си чрез осъзнати промени, които правим във взаимоотношенията си (и съответно в разговорите, които водим).

 

Взаимоотношенията ни допълнително оформят и дават окраска на собствената ни личност. За да разберете най-истински коя е Еерика Хедман, би трябвало да разберете всички взаимодействия, взаимоотношения и преживявания, които съм имала до този момент. Историите, които разказваме, както и онези, които избираме да не разкажем, оформят усещането ни за това кои сме като човешки същества.

 

Ние сме историите, които разказваме на себе си.

 

Но и историите, които другите разказват за нас и начинът, по който ни възприемат ни влияе, а понякога може радикално да промени собствената ни история. Ние сме авторите, артистите и режисьорите на живота си, но в същото време сме повлияни и съ-творени от и с другите около нас. В този смисъл, личността и поведението ни са също винаги отражение и резултат на социалната система, от която сме част. Служител, обслужващ клиенти, например, може да е неучтив в дадена ситуация не защото е неучтив човек по принцип, а защото повтаря модели и логика, заложени в организационната култура.

 

Разговорите имат силата да променят посоката на живота ни, всеки се сеща за такива, които са останали неизменно като ехо в съзнанието му. Спомняме си първото „обичам те“, което е задълбочило връзката ни с човека до нас. Спомняме си гадния коментар от колега, който е разтърсил самочувствието ни. Спомняме си също така окуражаващите думи на родителите ни, насърчили ни да преследваме мечтите си. Понякога една единствена дума може да бъде повратна точка за някого.

 

През цялото време оставяме следи в историите един на друг, като тези следи могат да усилят потенциала и разширят нашите собствени истории. Или в най-лошия случай могат да създадат ограничения за действията ни и да предизвикат нежелано поведение.

 

Ето защо, следващият път когато си мислите, че „просто“ си говорите с някого, помислете отново. Ако искате да промените опита си, започнете от историите, които разказвате или избирате да не разказвате за него:

 

Кои са хората и взаимоотношенията, които изпълват деня ми на работа (или в живота ми)?
• Когато мисля за тези хора и взаимоотношения, кои от тях ме правят щастлив? Кои взаимоотношения ме карат да се чувствам неудобно и неспокойно?
• Как създавам и поддържам усещането за щастие/неспокойствие в тези отношения? Какво се случва в разговорите ми?
• Ако можех да променя преживяването за тези отношения, какви разговори имат нужда да се случат? Как изразявам желанието си за такива разговори?

 

–-

Автор: Еерика Хедман – консултант, коуч и изследовател в областта на комуникациите и общуването.

 

Оригинален текст: http://www.eerikahedman.com/2016/05/why-conversations-matter.html и http://www.humap.com/blogi/2016/05/why-conversations-matter/

 

Свързани публикации:

  • Bushe, G.R. & Marshak, R.J. (2015). Dialogic Organization Development: The Theory and Practice of Transformational Change
  • Siegel, D. (2010). Mindsight: Transform Your Brain with the New Science of Kindness

 

Превод: Антон Вълков

0