Антон Вълков: Лидерството е и умение да задаваме силни въпроси
Интервю с Антон Вълков – обучител в Communication Academy и лектор на Форум ‘Как изграждаме ангажираност на служителите в компаниите; на 22 май 2015
Как се променя начинът, по който бизнеса функционира след като част от хората са преминали през ваше обучение по емпатия или методи на участието?
Голяма част от хората, които идват на наши обучения активно търсят новото по отношение на начина, по който работят с екипите, ангажират колегите си и водят срещи. Вярвам, че методите на участието (Art of Hosting) са нещо съвсем естествено за всеки човек, в тях няма някаква нещо революционно, но може би сме позабравили значението им. В тази връзка бизнесите, които ги използват придобиват един по-естествен ритъм на взаимодействие и по-голяма осъзнатост – елементи, които понякога липсват в стриктната делова среда. Знаем, например, че хората участват най-активно в прилагането на онези решения, в чието вземане са взели участие. Въпросът е какво правим в ежедневието си, за да го постигнем. В обученията напомняме за тези донякъде познати принципи и практикуваме прилагането им.
Предизвикваме и традиционното разбиране за ролята на лидера-герой, който трябва да има всички отговори. При лидерството на участието и емпатията фокусът е върху умението да задаваме силни въпроси. Нашите участници започват да задават повече въпроси и обръщат по-голямо внимание на това какви въпроси задават. Често средата, в която оперират бизнесите е изключително комплексна и непредвидима, ето защо, ако успеем винаги да задаваме добри въпроси ще сме по-успешни, отколкото ако непременно търсим точните отговори.
Кой е най-големият ви успех досега с прилагането на тези методи в бизнеса?
Наскоро бях „домакин“ на събитие на една професионална общност, известна със своята консервативност, на което приложихме един от най-силните методи на участието – Технология на отвореното пространство. Трудно се стигна до такъв формат, тъй като дори част от организаторите не вярваха, че можем да накараме участниците сами да поставят теми и да водят дискусионни групи. Към края на събитието ми беше особено трудно да върна хората обратно за закриването, залата беше изпълнена с развълнувани лица и несекващи разговори, никой не скучаеше. Тази общност имаше нужда да води разговори, които са важни за нея, а не да слуша поредната серия лекции и презентации.
За мен това беше силно напомняне за това, че независимо какви позиции заемаме и колко е важна работата ни, имаме нужда от участие в разговори, които се случват органично и отразяват това, което е актуално за нас в конкретния момент. Такъв начин на водене на разговори допринася и за изграждане на силни взаимовръзки и общности между хората, които са предпоставка за постигане на значими резултати. За мен това е успехът – да се постави основа от доверие, взаимоотношения и ангажираност, върху която се градят успехите, които са може би по-видими и измерими.
Кои са най-често задаваните въпроси към теб от хора от бизнес средите?
Много от въпросите са ориентирани към конкретни стъпки, които да приложат, за да се случат тези методи на практика. Колкото и да ни се иска рядко даваме точни отговори, тъй като неслучайно Art of Hosting е наречено изкуство, а не наука или техника. Можем да предадем основни принципи и подходи, но най-интересното идва когато започнем да ги прилагаме, когато станем практици. Защото едно изкуство по-малко се учи, и повече се практикува. Самите групи в обученията са поле, в което изпитваме методите и участниците могат да видят кое работи и кое не още докато са в залата. Често въпросите са около това дали изобщо могат да бъдат приложени такива методи в работното ежедневие. Силно вярвам, че това е така, но осъзнавам, че се изисква смелост от един мениджър да промени традиционния начин на водене на срещи и работа с екипа си. Повечето участие е нещо, което всички ценим, но и същевременно изисква от нас по-високо ниво от отговорност – независимо дали сме мениджъри или служители.